Цветни фантазии

Comments: (9)
Чудесно предизвикателство на Картичкофурии, зададено от Светлето и  Двете елши!
И тъй като повода е - тост за Рождения ден на един от най-прекрасните хора, които познавам - Рали -  тук е мястото отново да й пожелая здраве преди всичко, много поводи за усмивки и щастливи мигове, много успехи, вдъхновения и творения!




Това е една малко  позакъсняла публикация поради ред причини....уважителни -  едната е липса на ВРЕМЕ.

Преди дни...на 23 септември, моите деца - сина ми Георги и дъщеря ми Гергана навършиха 28 години .../кога минаха, така и не разбрах, като, че ли скоро бяха малки! /
Да са ми живи и здрави - това им желая от все сърце!!!! От всичко останало, за което си помислят ....им желая в огромни, неограничени количества!

Ето и картичките, които им спретнах. Изобразеното на тях символизира техните хобита.....а и понякога основни занимания. Сина ми обича всичко що е на колела и се движи бръмчейки, работата му е свързана с коли, а дъщеря ми е фен на  шевната машина, плетките, иглите, ножиците, копченцата и топлийките,   / но не и на хартийките - ха ха ха /




И ....разбира се...картичката-закачка и за сина ми - /не може за зет ми да има, за него -не.../



Рших да пробвам и с актуалните сред младите татуировки. Мисля, че се получи...









Малко снимки от първия учебен ден .....
Нинка беше обзета от празничната еуфория и ми беше трудно да я застопоря за снимка и да я  следвам с фотоапарата........Много положителни и приятни емоции ни съпътстваха навсякъде....











С приятелката  Николета, също първокласничка




С мама и сестричката Тони.....


С мама.......



С бабите.......




Подаръка й хареса страшно много............




с госпожа Панчова - класната ръкводителка.....





На добър час!!!!!!!!!   

На всички дечица - много здраве, успехи и радостни и успешни училищни дни,
 
на всички родители и учители - здраве, лекота и успехи в напътствията на децата по пътя на познанието !







Comments: (14)


Ето, че година след година.........и безгрижието от  детската градина си замина....

Много радост, емоции и вълнение - голямата ми внучка ще бъде първокласничка!!
Да е жива и здрава, много радост, успехи и отлични оценки й желая от сърце!

Картичка -чанта  послучай постъпването в първи клас!

Мойта нова, пъстра чанта
аз ще взема в този час,
на училище ще ида - 
ще постъпя в първи клас!

Сбогом вече на игрите, 
аз работя с календар.
Свети с шарени корици
моят хубав нов буквар!



                     Стихче за малката сестричка в предното джобче:

Ученичка вече се записа Нинка,
а пък мен - не щяха, била съм мънинка!
Днес, кога ми каза: "Сбогом моя сладка  ",
и тръгна в ръцете с молив и тетрадка,
 толкоз домъчня ми, ЧАК МИ СЕ ДОПЛАКА!

ЩО И МЕН НЕ ВЗЕХА ЗАЕДНО СЪС КАКА? 


    
                         
Допълвам, че от бързане пропуснах да кажа:  -   тефтерчето и химикалката направих по идеите на Нана  - нейните страхотни тефтерчета и химикалки ме впечатлиха още от първия миг и сега
беше момента да ги пробвам....




Един поздрав  за всички първокласници....



Ще я включа в играта на   Arty - mark    "Отново на училище"
Не мога да "подмина" едно детско творение и да не ви го покажа........

Имах гостенче, много симпатично момченце - Мартин, на 8 - 9 години...Чудесно дете....добричко, възпитано, талантливо - обича да рисува, да реже, лепи.....изобщо изкуството го влече..И няма как да е иначе, защото майка му е завършла училище по художествени занаяти  .Разгледа картичките ми и накара майка си да обещае, че у дома ще направят бебешка количка .....толкова му хареса моята синя......И докато ние на двора пиехме кафенце и занимавахме сестричката му - бебенце, Мартин играеше покрай баща си и сина ми на улицата /темата на мъжкия разговор естествено бе КОЛИ/ .....беше набрал едни треви.....цъфнали вече, не знам как се наричат, но по това време, през есента цветовете   /ако изобщо може да се нарече Цвят това на тревите.../  им стават особенно лепкави...Минеш ли покрай тях, няма начин да не се лепнат за дрехата ти....Та вижте от тези треви какви кошнички направи Марти.....една за мен, една за неговата приятелка - забравих й името, но много се смяхме....За малката дама кошничката напълнихме със цветенца....Само, че не успях да я снимам - снимах само тази, която малкият творец подари на мен.

Направата на кошничката е по метода на наслагването на тези треви една до друга, една върху друга, извити и закачени .......И аз пробвах....слепването става невероятно лесно, отлепването по-трудно...А пък залепването за дреха..........супер, дълго време отнема чистенето на дребните частички, семенца.....


Мисля да включа творението на Мартин в предизвикателството на Елшите - Златна есен

тъй кято материала от който е направена кошничката става през есента....
Надявам се да се хареса и на вас!