Гергьовден е!!! Честит празник на всички именници!!!

Гергьовден е един от най-големите народни празници. За мен е особено важен и тържествен, защото имам много именници. Син - Георги, дъщеря - Гергана, зет - Георги, девер -Георги  -  нека са ми живи и здрави всички, много радост, щастие и късмет им  желая.

От сърце го желая и  на всички останали, носещо това хубаво българско име - а те са много голям процент. Дето се казва - от кал да е , Георги да е!


Нека тази песен на                Йорданка Христова - "Гергьовден                 е поздрав за всички празнуващи!!!!

А ето малко и за самия празник "Гергьовден"

Един от най-големите пролетни празници,съвпадащ с разцвета на природата е Гергьовден. Затова той е наречен още "цветен Гьорги".
Народът разделя годината на два цикъла: летен - от Гергьовден до Димитровден, и зимен - от Димитровден до Гергьовден.

От Гергьовден започва новата скотовъдна година, доенето на млякото, клането на агнета, подновяването на трудовите договори.
Срещу Гергьовден и на самия празник се извършват множество обичаи и обреди, целящи да подсигурят здравето на хората, приплода на животните и опазването на основния животински продукт - млякото.

Централен момент в обредността е задояването на овцата, която първа се е обагнила през годината. Тя се окичва с венец от къпина, глог, здравец, коприва, завързани с червен конец. Същият венец се окачва и на вратата на кошарата. Задояването на млякото прави млада жена, във фертилна възраст. На менчето, в което се дои млякото се привързва китка цветя с червен конец. Първа запива млякото млада жена, за да се раждат женски агнета, през кухи стебла от девисил.

На Гергьовден за пръв път се приготвя и прясно сирене, което не се соли, за да не пресъхне млякото на овцете. То също се окичва със зеленина:чесън, бук, глог, коприва.

Тревите, цветята, разлистените клонки заемат съществено място в гергьовденската обредност. Това е начин да се пренесе по имитативен път силата на зелената растителност, жизнеността на природата върху човека и животните. Затова в утрото на празника къщите, градините, стопанските помещения осъмват окичени с букови клонки, с клонки от разцъфнала ябълка или друго плодно дърво.

Наред с обичаите за здраве и плодородие се извършват и обреди за прогонване на злото, което може да повлияе зле на животните и да отнеме плодовитостта и млечността им. Народът упражнява защитна магия чрез използване на растения и храсти, покрити с тръни и бодли, жилещи и лютящи, със силна и натрапчива миризма- чесън, коприва, глог, къпина.

Нощта срещу Гергьовден е добра за правене на магии, тогава "играе" заровеното имане, а свети Георги ръси земята с роса за здраве и изцеление от болести. Затова хората казват, че по Гергьовден всяка капка е жълтица. Поверието гласи, че който се окъпе в течаща вода на този ден, ще бъде здрав през годината, а жени, които нямат деца, ако се отъркалят по голо в сутрешната роса, ще заченат.