Приготовленията за Великден носят много емоции на всички в семейството – с украсата на дома, с боядисването на яйцата и месенето на козунаците. Великденските традиции се предават от поколение на поколение и събират заедно всички членове на фамилията. Събираме се, за да се видим, да похапнем и да отидем заедно на църква. Там всички си пожелаваме здраве и щастие – за себе си и близките си.
А би трябвало страданията на Христос да ни накарат да се замислим и за страданията на всички други, за това, че много често нашите собствени беди и болки са нищожни в сравнение с мъчителната участ на хора в много по-тежко положение.
Но въпреки болката, която изпитваме, когато страдаме, не бива да забравяме, че Христос е с нас и ни помага да ни боли по-малко. Затова когато се чукаме с яйцата или разчупваме козунака, или запалваме свещ в църквата – нека да помним защо го правим и да се помолим не само за здраве, а за това да грешим по-рядко и по-често да се сещаме да правим добри и полезни дела в името на Този, чийто празник е Великден.
Весели великденски празници!
А това е моята скромна подготовка!!!
Добавям и тези от миналия Великден по молба на Нана !
4 коментара:
Ех, какви хубави яйца :)
Весело посрещане на Светлия празник :)
Разкошни! Весели празници, Данче! Защо не сложи и снимката на беличките в които се влюбих, нищо че са миналогодишни, заслужават си да се покажат отново. :)
Благодаря ви Иренче, Нана! Весели празници и на вас! Ще ги сложа, миличка, щом толкава ти харесват!
Браво!
Публикуване на коментар
Благодаря ви, че отделяте от времето си за визита на моя блог! Вашите коментари са много ценни за мен! Заповядайте отново!