Цветни фантазии

Comments: (3)
Един от най-хубавите поводи  е да подарим или да ни подарят картичка! Ако е от или за любим човек, това е чудесно!


Картичката е за  рожден ден на колежка -  естествено, парфюмирана е. Да бъде жива и здрава! И така....... отива право при пеперудите на  Двете Елши !

Тази картичка направих по молба на моя близка, която ще ходи на сватба.



                                                          Дълго време мислих  как и каква да бъде....Накрая излезе ето това...Много старание вложих, дано се хареса на младоженците, дори е ароматизирана... Белите пресечени ленти отляво са всъщност лентички напоени с парфюм, които Плюшкин -/моя милост/ донесох от пътуването си из Европа. По точно от Франция - там посетихме  парфюмерийната фабрика "Фрагонар" с най-голям дял в производството на френски парфюми, където имахме възможност да проследиме целия процес на производство . Тези  бели картонени лентички, напоени с миризма на парфюми ни раздаваха в изобилие да разпознаваме коя  на какво  ухае ...Имахме възможност да си закупим оригинален френски парфюми на по-ниски цени - "специално за нас".И нали се досещате какво се случи с лентичките......Вече са в моите чекмедженца и им намерих място за употреба.....








Снимките са от магазина към фабриката -  производствения процес не ни беше позволено да снимаме.

А картичката наистина ухае невероятно......


С нея ще участвам във     СССВ  -  easel card .
Калинката правих с новия си пънч накъдрен кръг - още когато го поръчах ми се въртеше в главата такава идея и тя си дойде на място с новото предизвикателство на Елшите.



Ще участвам и в  СССВ    http://citycrafter.blogspot.com/ - easel card
Днес реших да не мързелувам, а да спретна една-две картички за настоящите предизвикателства - на картичкофуриите и Двете Елши. Още повече, че исках да изпробвам и новите си придобивки от Двете Елши - пънчове и брадс. Ето едната - използвах   пънч гигантско цвете. Пеперудата е от Хобисимо.




Ще участвам и в   City Crafter Challenge Blog   http://citycrafter.blogspot.com/2010/04/week-2-easel-card.html - easel card
За  предизвикателствата на Двете Елши и Щурото.
Това е най-нежното предизвикателство според мен- а и е поставено за едно от най-вълнуващите събития от живота! Ето моето участие в предизвикателството на КФ.


/картона е малко лъскав, та снимките станаха не много добри/
Comments: (7)
Имах две снимчици на моите внучки и реших, че точно сега е момента да направя с тях картичка - отговарят на зададената от Ванчето тема при КФ. За това без колебание ги умалих, направих ги в ретро стил - черно бели
 .......и ето резултата.


Ще участвам в Крейзито с тази картичка

Comments: (2)

Картичката е за рожден ден на познат, да е жив и здрав! И дано да я хареса - за изработката й не разполагах с много време.........та се пополучи това  /нали трябва да има оправдание човек/



Comments: (5)





Тези дни ми беше малко трудно да се задържам за дълго пред компютъра и затова с извинение /огромно/ благодаря на Деси за наградката и затова, че я видях чак днес! Много съм поласкана и ценя тази награда за блога ми ! Деси, ти си една от моите вдъхновителки от години, всичко което правиш и показваш е толкова ценно! Благодаря за това, че те има, че си толкова дейна и идейна, че с твоя ентусиазъм успя да обединиш толкова много картичкофуриии, че намери сили и за този блог - КФ.

Това, което трябва да направя (по регламент) е:


- Благодаря за наградата + линк към човека, който ми дава наградата.

- Да се "накипря" с картинката, която представлява наградата. :))

- Награждаване на други 10 блога, с линкове към тях.

- Уведомяване на наградените блоговe.

Остава да наградя 10 блога, но ще оставя това за след малко - да помисля! Защото толкова много притежатели на блогове заслужават това...

и така.... след труден подбор и без степенуване по значимост и заслуги /всички заслужават/, десетте блога които избрах за наградка са:

1.  Димето
2.  Светлето
3.  Le
4.  Злати
5.  ем
6.  shmatka
7.  Мария и Симеон
8.  Рали
9.  Маги
10. Ирена
Следващата ни цел беше Венеция. Отседнахме в хотел в курортно градче  до Венеция – Лидо Йезоло, нещо като нашия Слънчев бряг – хотел до хотел....и на другия ден с кораб до Венеция. Тук имахме доста свободно време за разглеждане на този уникален град, целия набразден от канали. Вода, вода, вода.....Трудно е да си го представи човек, трябва да се види. Жалкото е, че този средновековен град потъва – казаха, че с 10 см на година, което на мен ми се стори страшно много....И като се замисли човек е ужасно, хората вече продавали и напускали жилищата си...







плажната алея




Купона в хотел Бийч мина в страхотна веселба, танци, игри и  изненади !

Венеция е най-великата авантюра в историята на Европа. Град на велики умове, таланти, събития, престъпления и открития, победи и поражения.











Започвайки запознанството с даден град, пътуващия винаги се въоръжава с карта. В "града на водата", картата е излишна. Тук е невъзможно да се загубите, макар че има доста отвличащи вниманието ви обекти - мостове, дворци, и вода, много вода. На всяка уличка има табелки, указващи къде е моста "Риалто" и площад "Сан Марко". Мостовете тук са много-около 400, и най-знаменитият е "Риалто", най-широката улица е "Канале Гранде". По водните улици венецианците, пък и туристите , се предвижват с катери-таксита, обществени трамваи -вапоретто, гондоли и лодки. Е, гондолата е доста скъпо удоволствие - половин час е между 60 и 120 евра, в зависимост от способността да се пазариш.































Кафето е с фантастичен вкус















Бях омагьосана от чара на този град. Площадът Сан Марко е наистина впечатляващ, но за мен броденето по малките улички беше прекрасното изживяване. Не знаеш вървейки по тясната уличка на колко прекрасен площад ще попаднеш. Площад силно казано. По-скоро площадче със статуя или шадраван по средата. А около него тези прекрасни сгради обкичени с цветя, запазили духа на величието на този град. И цялото това множество. Улиците са пълни с туристи от всякакви раси. Но това не създава напрежение. Пожелавам си да отида отново там.

"Моста на въздишките". Наричат го така, не заради въздишките на влюбените, а заради въздишките на затворниците, които са минавали по него. Беше в реконструкция, та е в този вид.


Довиждане Венеция!

Към островите Мурано и Бурано.

След Венеция пак с кораб се добрахме до остров Мурано, където посетихме известната стъкларска фабрика и пред очите ни изработиха страхотни стъклени фигури..... Мурано е остров в пределите на Венеция известен с изделията си от стъкло. През 1291г. всички занаятчии са преместени на този остров поради риск от пожар в града.. С времето островът става важен център и за да запази положението си на стъкларите е наложена забрана да напускат пределите на страната. Някои от най-известните марки стъкло ( Venini, Barovier & toso, Pauly, Seguso) произлизат от работилниците на Мурано.










Паметник на стъклото от стъкло

Пак с кораб – до остров Бурано. За някои островът Бурано, разположен във Венецианската лагуна, е "бедният роднина" на Венеция - поне от туристическа гледна точка. Защото тълпите туристи, които ежегодно изпълват тесните улички на легендарния италиански град и дори намират време да се отбият на съседния остров Мурано заради стъкларството му, рядко стигат дотук. Което е жалко - Бурано е едно от най-ярките (в буквален смисъл) доказателства, че средновековните рибарски селища определено имат какво да предложат и днес. Наближиш ли самия остров, забравяш за всичко друго, защото пред теб се разстила една невероятна гледка - редици плътно прилепени една до други къщички, оцветени във всички възможни и невъзможни цветове. Пъстротата на Бурано обаче не се дължи на ексцентричността на местните жители (макар че безспорно и тя играе някаква роля), а по-скоро на многовековни традиции. Едно от обясненията за ярките къщи е фактът, че островът е рибарско селище, чиито мъже били с дни далеч от дома. Когато се завръщали обратно обаче, всеки един от тях можел още отдалеч да си разпознае къщата по неповторимия й цвят. Друго обяснение пък гласи, че благодарение на "отличителните белези" на къщите местните синьори по-лесно уцелвали домовете си след посещение на кръчмата...












И наистина, дори след по-продължително лутане из острова трудно можеш да откриеш две сгради с еднакви цветове. И за това си има основателна причина - всяка къща е поддържана грижовно от обитаващото я семейството, на което местните власти са определили цвят.

Така че, ако фамилия Мадзини например реши да се премести, сградите също трябва да бъдат пребоядисани.

Оглеждайки се наоколо, започваш да забелязваш подозрителното отсъствие на каквито и да било автомобили в градчето. Това е така, защото колите на местните жители са лодките. Те изпълват всички канали и си имат места за "паркиране" (стърчащи от водата раирани стълбове като във Венеция), както и номера. Местната бензиностанция също е разположена до водата. Благодарение на тази особеност Бурано си е спечелил славата на най-големия европейски град без автомобили.


Друга забележителност на Бурано е църквата "Сан Мартино", и по-скоро прилежащата й кула-камбанария. Първото впечатление за нея е, че тя е толкова наклонена на една страна, че всеки момент ще падне. Въпреки подобни опасения от страна на прииждащите туристи обаче местните се отнасят спокойно към кулата. Феноменът не е непознат, особено като си припомни човек кулата в Пиза или камбанарията на венецианския площад "Сан Марко", срутила се неочаквано през 1902 г.


Започнеш ли да бродиш из тесните улички, много скоро откриваш, че те често и изненадващо се забиват в частни дворове, оставяйки те с усещането, че нахлуваш в нечия собственост. От прозорците около теб виси традиционното за толкова много италиански градове пране, което минаващите туристи усърдно снимат. Също както във Венеция повечето улици тук са доста тесни и извеждат на многобройните канали, с които е осеян островът.




С рибарското потекло на острова е свързана и основната му забележителност - дантелите. Легендата разказва, че докато чакали мъжете си да се приберат с дневния улов, местните синьори седели пред пъстрите си къщи и усърдно кърпели рибарските мрежи. Така постепенно се зародило изкуството на буранската дантела, която напълно може да съперничи по красота (а и по цена) с брюкселската.






И така..., след още една незабравима вечер и нощувка в хотел Бийч в Лидо Йезоло се отправихме към последната забележителност от нашата програма - пещерата "Постойна" в Словения.

Намира се на около 50 км от Любляна и на около 35 км от Триест. Удивителна е природата и пещерата- достойна за кандидатура за новите чудеса на света!


Река Пивка


Това е най-дългата пещера в света - 20км е цялата и дължина,а маршрутът за туристи е 5 километра и половина.
Цената за вход в пещерата е 20 евро, освен това може да посетите и вивариума до нея в който да разгледате различни пещерни животни - входната такса за него е 6 евро,аз го прескочих, защото пещарата предлагаше дълга и вълнуваща разходка,а нямахме време за губене. На входа пише на няколко различни езика,че снимането е забранено - аз не спазих указанието и тайно щракнах някоя и друга снимка.  Не бях единствената. 

Вътре разходката е с влакче,в първия момент си представих влакче на ужасите,но пещерата е голяма и хоризонтална,без големи наклони,така че се движехме плавно. Мястото на първата спирка е там откъдето маршрутът ни продължава пеша.





Минахме през различни зали,заобиколени от удивителни и причудливи форми на сталактити и сталагмити, една от големите забележителности е символът на постойнската пещера - сталагмит, наречен Брилянтът. Залата на спагетите,наречена така заради тъкните като спагети форми на тавана.

диамантът

залата със спагетите

В едната от залите,всъщност най-голямата, се провеждат редовно концерти,заради добрата акустика,която се създава, затова и залата е наречена - Концертна. Тук беше и краят на обиколката, странно ми се стори,че и тук,в самата пещера, имаше магазин за дрънкулки и сувенири от който си накупихме герданчета и гривнички от естествени минерали. На това място реката,кото минава през цялата пещера -река Пивка, се губи някъде под земята.







концертната зала

Река Пивка се показва и вътре в пещерата

За да излезнем от пещерата трябваше да се качим пак на влакчето,а на изхода ни очакваше табло със снимки,които ни бяха направени,докато сме се возили на влакчето - интересен начин да печелят допълнително! Е, повечето от нас оставиха лика си на "Постойна". Не съжалявам, че прекрачих забраната за снимане!


И така........това беше края на нашата великолепна екскурзия. Очакваше ни един 15 часов преход до България! Преживяхме много емоции, видяхме красиви места, но все пак се и радвахме, че се прибираме у дома.


От сърце пожелавам тези емоции и преживявавия на всички!